С любимото ни телевизионно лице, редактор, журналист, поет и най-вече прекрасен човек, разговаряме за дебютната му стихосбирка, спираме се между редовете, догонваме довятите от вятъра строфи.
В.К: Живееш между прозатат и поезията. Как да насърчим Човекът, да твори, да разкрива себе си ежедневно?
К.Ф: Ами, ето първата стъпка, като че ли е интернет. Там може да откриваме, да показваме да решаваме, какво точно можем и искаме да дадем на показ. И все си мисля, че и при мен това беше първата стъпка. Престраших се да публикувам за първи път стихотворение и то се оказа вестител на нещо по-добро, каквото е книгата.
В.К: Любовта, кръстът или страданието има по-силна притегателна сила към стиховете?
К.Ф:Не мога да ги степенувам, всички те са на една плоскост, но любовта, като че ли взема връх и си мисля, че след любовта може да се сложи знак за равенство към лятото.Защото любовта е единствена и неповторима, както е и лятото, като сезон не може да бъде повторен.
В.К:Нали не искаш да кажеш, че ние родените пред зимата, нямаме шансове в любовта?
К.Ф: Напротив, имате шанса да продължите, към оня красив сезон, който е лятото.
… така с леко и усмивка продължихме до края, а цялото интервю може да чуете тук.
