Синхроничност – Божествена намеса в живота ни

За първи път терминът е въведен от Карл Юнг, за да опише едновременното настъпване на събития, които на пръв поглед нямат ясна цел, но има дълбок смисъл, а Айнщайн описва съвпаденията, като „начинът на Бог да остане незабелязан“. Според концепцията за синхроничност това са събития, които идват в живота ни точно, когато имаме най-голяма нужда от тях, под формата на отговори свързани с вътрешните ни съмнения, колебания или нуждата от вземане на решения.

Какво всъщност се случва?

Най-общо казано синхроничността свързва материалния с духовния свят, чрез символи. Например: повтаряемост на едни и същи числа, срещаме някого по „чиста случайност“, а той казва няколко изречения, които са точния отговор на въпрос, който си задаваме напоследък, виждаме знаци, които асоциативно ни водят към хора, ситуации, преживявания. Или синхроничност във времето: събития и хора се подреждат времево правилно, така че всичко е перфектно. Синхроничността е  симптом на трансформация, то е точката, в която ние преживяваме чудото!

Най-добрият начин да проследим собствените си синхроничности е да мислим по-малко и да чувстваме повече. Няма избрани хора, които преживяват синхроничности, но има наблюдателни и спокойни хора, които са отворени са тях и вървят след вътрешния си глас, потърждаващ,  чрез външно „магично“ събитие техните стъпки.Този подход е работещ при особено логични и разумни хора, които предпочитат винаги да имат практично обяснение за нещата. Когато преживявате синхроничност  или получавате знак, знайте, че сте на правилното място, в правилния момент. С едно леко намигване Бог иска да ни напомни, че само ние хората можем да изпитаме радостта на настоящия момент. Или както се казва в любим филм на Вим Вендърс:  „С живота си тук на Земята ние прекъсваме вечността и казваме Сега, Сега, Сега, а не завинаги и на веки! Искам да предполагам, вместо да казвам всичко. Да изричам Ах, Ох , Ех и Аха. Вместо Да! и Амин! Искам да вкусвам извивките й от шията до ухото й. Искам да усетя какво е да събуя обувките си под масата и да размърдам пръсти.“

Синхроничните събития утвърждават пребиването в настоящото с удивление за всеки неповторим във Вселената миг. Това е магията и това е чудото!Някога, ще имаме възможност да бъдем вечност, но не сега.

Ако и вие сте сред тези, които забелязвате знаците то сте застанали на правилнита лента, дори и животът ви в момента да е като еднопосочна магистрала. Вселената ви казва: Да, имаш я тази възможност, но трябва да я извървиш докрай. Хайде, задвижи процеса!“ Не ограничавайте Бог с детайли, Той знае по-добре КАК. Ще обработи чистото ви намерение и ще го изпълни с живот, чрез най-живописния път. Доверете му се! Няма причина, да не ви разбере правилно.

Защо се „случва“ синхроничността?

Времето е земно понятие. Знаете, че е прието при нас да е линейно, за да не си изпускаме самолета, например. Но за Вселената съществува само настоящият момент. Няма минало, няма бъдеще. Така, че ние в някакъв момент (наречен за улеснение минало) сме избрали този път, по който вървим сега или сме избрали определени качества, които сега реализираме. При синхроничност ние получаваме онези събития, които ни потвърждават изпълнението на „бъдещето“. Генералната линия се запазва. Ние спазваме обещанието за себе си и просто минаваме по стъпките, необходими за него. Синхроничността не е извън нас, защото тя не може да се прояви без нас. Но също така и ние преминаваме през нейните стъпки (тук на Земята), за да  проявиме себе си по най-добрия начин.  В единоначалния план всичко е хармонизирано и синхронизирано до най-малкия детайл  и давайки му възможност да се прояви, чрез нас ние изпълняваме ролята си на сътворци. Синхроничността показва, че сме в пълнотата и силата си да проявим творческия си потенциал, макар понякога забравили за себе си! Синхроничността е просто напомняне за силата ни, за способностите ни, за същността ни, за обещанието! Синхроничния закон е закона на единството на нещата, които се случват в точния момент. Той работи тогава, когато сме готови  и излъчваме това във Вселената. За да работим с него трябва да живеем осъзнато, будно и да знаем, че това, което сме изпратили това ще получим. Нека позволим на живота да ни се случи, такъв какъвто сме си обещали преди слизането ни тук. Защото … знаете ли како е Ад?

Адът е противоположност на радостта.

Адът е неудовлетвореност.

Адът е да знаеш Кой Си и да се провалиш в изживяването му.

Адът е да бъдеш по-малко от това, което си ТИ!