Вече знаем, че човекът, такъв какъвто е сега се е формирал в течение на дълга еволюция, преминавайки през различни планетарни състояния, развивайки съзнанието, което има в момента. Можем да го опишем, чрез другите три, възприемани, като външни царства /нива на съществуване/ – животинско, растително и минерално. Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства. Ако обаче се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества? – ще получим отговор: то, в известна степен е по- висше съзнание и се определя като такова, чрез другите съзнания, до които достига /обменя информация, общува/. Тук е момента да направя уточнението, че описанието на процеси и съзнания от други плътности, са трудни за описване с точност на нашия език. За тяхното по-добро възприемане спомага развитието на дясното полукълбо на мозъка, т.е. нашето архетипно и символно мислене. Съзнанието на Ангелите не достига областта, на минералното царство, но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас.
Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н., поради което не възприемат физическото царство. Те имат етерно тяло за своя най-нисша същност. Затова пък тяхното съзнание се извисява в област, където все още съзнанието на човека недостига – Архангели и Начала.
Сега е по-лесно да разберем, че Архангелите имат съзнание, което не слиза до растителното царство, а в низходяща линия достига само до животинското царство. Архангелите нямат етерно тяло и най-ниско за тях се явява астралното тяло. Животните също имат астрално тяло, за това Архангелите въздействуват на астрално ниво на върху тях. След това те възприемат човешкото царство, царството на Ангелите и тяхното собствено царство. Това, на което казват „аз“, което за тях е същото,което за човека е човешкото „Аз“ – това е царството на Архангелите. Те имат значителна мисия и имат съзнание превишаващо на две степени човешкото съзнание, тяхната мисия може да бъде много висша. То е толкова извисено, че позволява Архангелите да ръководят и направляват земната еволюция от висотата, от състояние което съответства на Дух-Живот, Будхи. Изразява се в това, че Архангелите се явяват пазители на цели народи, често в литературата се среща като дух на народа. Следващото ниво в ангелската йерархия са Архаите. Тези същества са още по-възвишени, чиито съзнание вече не слиза долу до животните. Когато посветеният се издига до общение с Архаите то от своето човешко съзнание той не им съобщава, какви са образите на животните на Земята, тъй като те самите със своето съзнание достигат най-ниско до човека. След това те познават царството на Ангелите, царството на Архангелите и своето собствено царство, където казват за себе си „Аз“. Те от много голяма висота направляват развитието на човечеството. Има хора, които чувстват, че съществува един вид „Дух на Времето“, който се явява различен за различните епохи. Тези хора чувстват, че има „Дух на Епохата“. Такива са Архаите. Те ръководят не това, което свързва човека с другите царства на природата, а Редът, според който, изхождайки от духа на времето, хората устройват своя живот, създават държави, създават науки, обработват своите полета – всичко, което излиза от човека. Развитието на културата от начало до края се намира под ръководството на Архаите. Това е пътят по-който ние се издигаме до много високите Духове, чрез които получаваме т.нар. „Откровения“. Тези духове не се грижат вече за отделните хора. Отделният човек се управлява от духове, които ние нарекохме Ангели, Архангели. Цялата картина, в която е включен човекът, водачеството и ръководството на планетата и това, което става на нея се явява дело на Откровенията или Властите. Те управляват външните сили, които конфигурират планетата и от които човек се нуждае, за да имат възможност да измени цялото развитие на Земята.
В Средновековието и Ренесанса, ангелите са изобразяване точно като посланици, които предават Божиите съобщения, като вестители. Според свети Августин думата ангел не описва тяхната духовна същност, а това което те правят. Ако търсим име за тяхната природа, то трябва да да е дух, но ако трябва да назовем дейността им, то те са ангели. Пътят към Рая е осеян с ангели. В средновековието освен вестители, ангелите са били тези, които са извисявали душите на хората към Рая.
Ангелите са във всички религии. Те не се ограничени от формите на вярата, които хората създават. В ранното християнство разбиранията за ангелите са взети от юдаизма, а той от своя страна взаимства от древен Египет. Много от египетските богове са били изобразявани с характеристики на ангелоподобни, например Изида.
Най-ранните сведения за имената на архангелите датират от неканоничния предхристиянски текст – Книгата на Енох. Там те са наречени: Михаил, Гавраил, Рафаил, Уриел, Рагуел, Ремиел, който според текстовете в книгата е паднал Ангел и по-късно е заменен от друго високоеволюирало съзнание – Архангел Ханиел. В по-късните 5-6 векпреди новата ера се появяват имената и на Камаел, Йофиел и Задкиел. Ранното християнство в лицето на папа Григорий нарича основните архангели така: Гавраил, Михаил, Рафаил, Уриел, Симаел, Орифиел, Рагуел.
Главен сред тях е Архангел Михаил, чието име означава „този, който е Бог“, най-често се смята за ангел на закрилата и най-могъщият от всички. Предводител на безплътните небесни сили, той е този който господства над човешките добродетели и ръководи народите. Той се смята за водач в ангелската йерархия символ за праведност, милост и справедливост.
Следва продължение по темата…
