Вървете спокойно сред шума и бързането и помнете какъв мир може да има в тишината. Доколкото е възможно без предаване, бъдете в добри отношения с всички хора. Говорете своята истина тихо и ясно; и слушайте другите, дори тъпите и невежите, те също имат своята история. Избягвайте шумни и агресивни хора, те дразнят духа. Ако се сравнявате с другите, може да станете суетни или огорчени; защото винаги ще има по-големи и по-малки хора от вас самите. Наслаждавайте се на постиженията си, както и на плановете си. Продължавайте да се интересувате от собствената си кариера, но останете смирени; това е истинското притежание в променящата се съдба на времето.
Бъдете внимателни в деловите си дела, защото светът е пълен с измами. Но нека това не ви заслепява за това каква е добродетелта; много хора се стремят към високи идеали и навсякъде животът е пълен с героизъм. Бъди себе си. Особено, не симулирайте обич! Нито бъдете цинични по отношение на любовта; тъй като на фона на всяка суша и разочарование тя е вечна, като тревата. Приемете любезно съветите на годините, грациозно отдавайки се на младежките неща.
Подхранвайте силата на духа, който ще ви защити във внезапно нещастие. Не се притеснявайте от тъмните въображения. Много страхове се раждат от умора и самота. Отвъд здравословната дисциплина, бъдете нежни със себе си. Вие сте дете на Вселената, не по-малко от дърветата и звездите; имате право да бъдете тук. И независимо дали го разбирате, несъмнено Вселената се разгръща както трябва.
Затова бъдете в мир с Бог, за какъвто и да го мислите. И какъвто и да е вашия труд и стремежи в шумното объркване на живота, запазете мира в душата си. С цялата му бутафория, досада и разбити мечти; светът все още е красив. Радвайте се! Отстоявайте щастието си!
* Дезидерата /desiderate – от латински „неща, които желая“/ е поема в проза от началото на 20-те години на миналия век на американския писател Макс Ерман. Той започва творбата през 1921 г., като не използва никакво заглавие. Регистрира авторските си права в САЩ през 1927 г. чрез първата му фраза. През 1933 г. той разпространява стихотворението под формата на коледна картичка, като го нарича „Desiderata“. Няколко години по-късно депресирана жена дава на психиатъра Мерил Мур копие на стихотворението без името на автора, като му позволява да направи над 1000 копия за свои пациенти и войници по време на Втората световна война. Няколко години след смъртта на Ерман през 1948 г., неговата вдовица за първи път публикува творбата в „Стиховете на Макс Ерман“. С копия от поемата са вдъхновени хиляди хора.
