И този път чувам ясно гласа ти! Всичко, за което някога ти се молих ….ще тръгна към него, сега! С тази страст, която ти запали у мен. Доверявам ти се, Господи! За всяко желание, което изгаря душата ми. Ти го положи там, нали? Заедно със силата да го сбъдна. Галиш скованата ми от страх същност, докато аз нетърпеливо ти нахвърлям сложните пъзели на живота си, които ти да подредиш вместо мен. Не те разбирах, Създателю мой. Вярвах, че силата ми е, за да устоявам, на всичко, което пронизва до болка моята същност. Не те чувах, защото молитвите ми бяха монолози, в които настойчиво потропвах с крак. Мислих, че винаги аз започвам разговора, а всъщност си бил ТИ. Бързах да изкажа всичко на един дъх, след което затварях вратата на моята изповедалня, за да изтичам в бесен бяг на вън, глуха за думите ти летящи след мен. Бързах в надпревара с времето, за да събера материал за следващата задача, която да оставя ти да решиш. Вместо мен.
Предавам се! И в този момент усещам мащаба на силата НИ. Не изглаждай гънките на измачканата ми от любов пола, не сресвай разпилените ми от желание коси, не измивай сълзите ми. Нека ми напомнят, защо си ме изпратил тук. Може и да изцапам ръцете си с това, което наричат тук живот, но ще опитам да спася душата си. Не разбирам и не зная как, но ще следвам стъпките, които оставяш всяка тъмна нощ в сърцето ми. Докато ми стигне дъхът. Ще разпръсквам като ангелски шепот, всичко което положи в мен, в оня миг, в който ме сътвори с Твоята любов. Само нея, любовта, ще оставя аз непокътната, за да ме познаеш ако ме срещнеш отново в Безкрая.
