началоArcanumДа си любов е много по-различно, отколкото да мислиш за нея !
Да си любов е много по-различно, отколкото да мислиш за нея !
Ако има нещо, което наистина много харесвам, не, даже повече нещо без, което светът не би бил същият това е РАЗЛИЧИЕТО. Различията на хората, на изразяването им, на отношенията, които създаваме по между си. Многообразието, цветовете, ароматите, усещанията. Да, дори и това, което наричаме не красиво или не добро има своя път и своя цел. Как бихме могли да видим кои сме, къде сме, за къде сме тръгнали и къде искаме да отидем ако ги нямаха Другите. Различията. Различните. Изборът отвъд. Многообразието. Свободата. Свободната ни воля. От какво бихме избирали, ако всичко беше еднородно и еднополюсно. Благодаря във всеки миг за дъгата на живота и приветствам всеки, който я вижда! Пред очите ми ежедневно е мисълта на Волтер: „ Бих дал и живота си, за да имаш правото да кажеш това, което искаш, дори и да не съм съгласен с него!” Какво значение има моето съгласие, ако твоят избор те приближава към Бога и онова състояние на всепоглъщаща любов.Да си любов е много по-различно, отколкото да мислиш за нея ! Да си любов е да приемаш и грешките, и възходите, и обидите, и обичта. Да приемеш цялото! Да го подкрепиш по пътя, за който Душата предварително се е договорила и да й помогнеш ако можеш и те си помолен за това.Уникалността на всеки един е в богатството на душата му, в начина по-който преживява последиците от решенията, които взема ежеминутно. Спомняте ли си, че хората разказват за живота си с асоции и чувства, които душата им някога е познала. Само по този начин. Една цъфнала вишна за някой е сакрално преживяване, за друг дълбока носталгия, а трети не би я забелязал по-пътя си. Приемането, не осъждането! Не на етикирането или сравнението по-между ни. Топлото човешкото общуване е най- добрият начин да изразим себе си. Само, чрез другия ние показваме себе си на света. Само, докосвайки се до друга същност обогатяваме своите познания и затова трябва да бъдем благодарни за всяка такава възможност. Интимните отношения пък са най-голямото предизвикателство да открием себе си. Любовта е връзката между вътрешния и външния ни свят.Нищо не би било същото, ако ежедневно не се срещахме със съвършено неповторими хора. Какво би станало ако преживяванията ни не бяха неповторими едно с друго? Различията ни водят напред. А Приемането ни изгражда по-смирени и по-опитни. Не можем да променим нищо, което е извън нас, но можем да променим всяка наша дума, поглед, усмивка, докосване спрямо провокатора на това действие и това да остави следа в душата ни и пътя ни. Приемането и крачещото след него смирение е най-смелата и най-голяма крачка в душевната ни еволюция.Да приемем различията, да приемем нас самите през различните ни периоди, да кимнем мълчаливо за различния цвят, за пълната или празната чаша и стигнем чак до голямото „Да” за „ Различния” Бог ! Кой е този, който ще ми каже, чия вяра е по-праведна и към чие съвършенство е най-добре да се стремим? По какво се различават новородените деца на този свят? Нима различията не идват, когато по-големите започнат да формират житейските им модели? И кой е този който трябва да налага нормите за по-добро или по-красиво. Кой решава ? И кой избира? И целият този шум заради различията, не виждайки красотата в цветните следи, които оставят у нас?Обичайте различията, приемайте ги ! Бъдете Любов !
