Духовност. Търсим причината за всичко в този стремеж. Но от къде идва той? Достатъчен ли е? Дали духовността е затваряне между четири стени, живот в килия, аскетизъм или пък краен егоцентризъм, защото да обичам себе си е ключа към щастието? И къде е мястото на физическия живот, на тялото в тази възвишена игра? За връзката между душата и тялото искам да ви разкажа. Дали тялото ни има душа, или пък душата ни има тяло. Казваме „Боли ме душата”, „Следвам душата си”. Всъщност НИЕ СМЕ ДУШАТА! И си имаме тяло! Също толкова важно, колкото и душата ни ! Душата знае какво ни трябва, за да бъдем себе си. Тялото знае как да ни го осигури. Намирам за погрешно крайното отричането на тялото и нужди му, за да постигнем възвишеност. Разбира се, с уточнението, че всичко което е прекалено не е добро за нас. Въпросът е в баланса ! Както пише Елизалбет Гилбърт „Там където се срещат земята и небето животът е съвършен ! Нито много Бог, нито много егоизъм.” Хармония и баланс и във вярата. Всяко залитане е пагубно, с изключение на любовта, разбира се. Да загубим баланс от любов, е част от баланса :-). Но да се върнем на тялото и потребностите му тук на Земята. Да не го забелязваме, да се откажем да го усещаме или пък направо да отречем смисъла му е като да не се грижим за превозното средство, с което искаме да отидем до крайната ни цел. Или пък ако искате е да ви го кажа по-красиво тялото е: усмивката на децата ни, погледа на любимият, думите на майката. То е начинът, по-който, рисуваме гениални картини, достигаме спортни резултати на предела на физическите възможности, пишем стихове, които повтарят поколения наред или дори пакетираме подаръците за Коледа. По всеки един от тези, начини чрез тялото изразяваме душата си и търсим смисъла на нашият живот. Очакваме да изпълним някаква глобална мисия, забравяйки, често най-важното, което трябва да направим тук и сега – да проявяваме любовта си в малките детайли ! Отричайки се от тялото ( което според Майкъл Нютън и други изследователи на човешките прераждания ние сами избираме и то точно такова, каквото ще ни е необходимо в това превлъплащение ), ние се отказваме да изпълним мисията си на Земята. Душата не може да се изрази сама по себе си. Нужни са й средства. И създателят ни ги е дал, чрез физическият ни облик и физически умения. Нека ги превърнем в най-запомнящите се изразни средства ! Холистичната медицина развива и доказва в пълнота връзката между душа и тяло. Всяка агония, болка, премълчаване и страх на същността ни, намират проявление като физиологично неразположение или нарушена функция на нашите органи. Когато душата страда, боледува тялото. Когато се наруши равновесието, хармонията между нещата се появява болестта. Най-сигурният начин да пресечем пътя на Духа ни, тук на Земята е да самоунищожим тялото си. За щастие обаче, това не е толкова лесно. Създателят ни е дал доста „предпазни клапи“, дори и да сме си включили програмата за самоунищожение. Защото само на Земята ние можем да натрупаме опитност, каквото в други измерения не можем, защото тук ние сме не само разум. Ние сме емоционални същества. Сега спомнихте ли си всички онези красиви чувства, които са направили живота ви цветен, различен и сте искали да крещите „Да, обичам живота и заради този миг си струваше всичко !“. Това са емоциите, които дават мощен полет на душата, сега и завинаги. А силата на душата, може да излекува тялото ни. Тялото й „връща жеста” с най-красивото проявление. Духовността не може да е бягство! Тя е копнеж, тя е мир, тя е стремеж към съзидателност, тя е любов !
