В края на живота си срамежливият, бохемски романист Франц Кафка остава още един щрих в биографията си с история, приличаща на детска игра. Година преди смъртта си, разказвачът на сюжети с неизмерима дълбочина се разхожда в парка „Steglitz“ в Берлин. На пътя му застава, малко разплакано момиче, което току-що е изгубило куклата си. Нежната душа на Кафка е докосната от разбитото сърце на момичето и той създава история. Предлага на момичето да потърси куклата и да се срещнат отново на следващия ден, на същото място. Там, той я очаква с писмо „написано“ от куклата:
„Моля те не плачи, че ме няма. Тръхнах на пътешествие, за да видя света. Ще ти пиша за всички мои приключения…
… и това е началото на история от писма. Всеки ден, те се срещат по едно и също време на едно и също място, а Кафка чете внимателно описаните истории с ярка образност на въображаемите приключения на любимата кукла. Ден след ден, момичето се утешило. Когато дошло време за последната история, Кафка й подарява нова кукла. Тя очевидно, не била същата, като изгубената, но затова пък идва с посланието:
– „Моите пътувания –
те ме промениха … „
Години по-късно, порасналото момиче държи любимата кукла в ръце и забелязва тънка пукнатина вътре в китката. Така, както мистично кодира посланията в своите текстове, Кафка оставя и последните изречения на тази история:
„В живота е много е вероятно, всяко нещо, което обичаш, да бъде изгубено. Но в крайна сметка любовта ще се върне по различен и неочакван от теб начин.“
