Най-тъмната нощ в живота на Иисус

Страшна и славна.

Агония и Възхвала.

Душа и сърце.

Отдадени на Създателя.

Най-човешкият, най-съкровен и най-скъп за мен момент от живота на Учителя. Една много лична молитва в Гетсиманската градина, в подножието на Елеонската планина. Последният порив на дълбоката самота на Иисус. 

Представете си дори само за една хилядна от мига, че изпълвате със съдържание последните минути от земния си път. Последни докосвания, последни думи, дихания, преди края. И то какъв край! Точно в тези часове  Исус сваля част от  Небето на Земята. Не знаем, точно колко време  е продължила молитвата му, защото имаме само откъси от нея, но можем да предположим, че агонията е била поне три, четири часа. Време през, което е бил толкова напрегнат от този разговор с Бог, че според светото писание „потта му е станала на кръв“. 

„Авва…..Отче, ако е възможно нека ме отмине тази чаша, обаче не както искам аз,  а както искаш Ти!“

„Авва“ е обръщението „татко“, което детето използва милостиво към баща си. Обръщение на рожбата с надежда да измоли съпричастност от родителя.  Но големият, последен урок на Учителя е в последвалите думи. В абсолютното разбиране на мощта и замисъла на своя Отец и изричането на най-гръмотевичното „Да“ в историята на човечеството: „…не както искам аз,  а както искаш Ти!“

Рязък контраст на човешката ни същност – да отричаме, да се борим, да настояваме. Неговото „Да“ е заветът му към нас. Нашият избор. Дори и когато сме проснати безмилостно на земята в най-тъмната ни нощ.

Болката е неимоверно силна. Страданието несравнимо. В отговор на молитвите му,  Бог изпраща на Земята Ангел небесен, който да укрепи духа му и да му даде сили в последното земно предизвикателство. Същият ангел небесен, който идва и при теб, когато няма кой да избърше сълзите ти. Защото Бог обича еднакво синовете и дъщерите си. А Иисус беше човек. И знаете ли какви бяха последните му желания? Същите, каквито биха били нашите: „прослава“ (спасение) след смъртта и най-доброто за близките му. Исус желае апостолите да останат в „съвършено единство“, за да разпространяват словата Божии и после намерят своето място до Него.

Можем ли да осъществим волята Му, сега?

Постижимо ли е за нас пълното предаване в ръцете на Бог?

Вяра, Доверие, Отдаване в отношенията ни?

Напразно ли беше неговото болезнено, но изпълнено с толкова любов „Да“ ?